Как влияе възпитанието за самореализацията на децата?

Всеки иска детето му да има безоблачно и щастливо детство. В детството се поставят основните фундаменти на личността. Безобидно ли е безоблачно щастие за детската психика? Как въздействат различните тактики на родителско поведение за бъдещето на децата? Кои от тях ще бъдат най-ефикасни? Това са основните въпроси, които родителите си задават.

Изпълняване на желанията на детето

В някои семейства, възрастните изпълняват всеки каприз на малчугана, а след време се чудят защо то не може да зачита потребностите на близките си. Детето изпитва търпението на родителите си с абсурдни искания. Израствайки, той не се отървава от егоцентризма и продължава да мисли, че светът се върти само около него. В тази ситуация, детето става неспокойно и самотно. Плюс това продължава да налага капризната си ролята на господар върху всички членове на семейството, като по този начин нарушава семейната възрастова йерархия. Тези деца често имат невротични симптоми:

– кошмари;
– раздразнителност;
– нощно напикаване.

В зряла възраст, тези хора се борят с безпокойство. В не редки случаи развиват алкохолизъм или наркомания, след като не са успели да се справят като самостоятелни и са прибегнали към алкохол или наркотици за да променят съзнанието си.

Строгост при възпитанието

Други родители поставят прекалено големи изисквания към детето. Детската воля е постоянно потисната. Хлапето трябва безпрекословно да се подчинява на родителите си. Обеснява му се, че ще взима решения, когато порасне. Родителите не осъзнават, че тези ограничения спират развитието на емоционално-волевия
свят на детето. Той няма възможност да греши и да си прави заключения. При някои деца това се изразява
като се бунтуват срещу диктатурата, заемат заедлива позиция в разговори, правейки на пук, дори за сметка на собствените си интереси.

Други деца изграждат стена от мълчание, отказвайки се да защитят правата си. Те са прехвърлили изцяло
отговорността за живота си на по-старшият, пораствайки, не искат да си я върнат, плашейки се от неизвестното. Такива хора рядко изпитват удовлетворение от живота. Те винаги мислят, че никой не ги разбира, и че тяхното мнение няма стойност.

Златната среда в областта на възпитанието

Пълният контрол от страна на възрастните е оправдан, докато детето е до 3 години. След това трябва постепенно да се отказваме от него. Основната задача на възпитанието е да научи децата да оцелеят със собствени сили. Възрастният трябва да бъде лидер за едно дете, което е способно да се защитава, а не безнаказано да обижда. Този стил на възпитание може се нарече „взискателна грижа“. Само първоначално изпитващ безусловна любов незряла личност може да придобие базово доверие към света, без която е невъзможно да намерим спокойствие.

От примера на възрастния детето се учи, да признва грешките си, да чувства, да се справят с проблемите
. Именно родителя е за детето си проводник в област на неговите преживявания. Обеснявайки, майката или бащата дава на своето дете право да опознае и изгради всичките си сетива. По този начин, бъдещия успех на малкия човек зависи от позицията на родителите спрямо него. В последствие, когато детето навлезе в зряла възраст то ще може свободно да прави избори.